Разбира се, заглавието подвежда, но пък звучи интигуващо, най-малко заради математическата компонента в него. VW Taigo наистина е оригинална и интересна машина, но чак пък да бъде обявена за „кросоувър на квадрат“ е неточно, защото по нормалната логика това би трябвало да означава, че е по-голям от обикновен кросоувър, а пък той не е. Обаче може да се направи и различно тълкуване. Кросоувър по принцип означава съчетаване на качествата на два вида коли (обикновено компактен или градски модел и SUV), а при Taigo формулата се усложнява като се включва трети вид – купето. По тая логика, ако се добави още нещо - примерно от пикап - ще стане „кросоувър на куб“, но това вече е прекалено висша математика.

А какви са предимствата и недостатъците на тази идея се опитахме да разберем не чрез теоретични разсъждения, а практически, чрез елементарен тридневен тест. За начало - все пак малко теория, за да сме наясно с позиционирането на машината. Кросоувър-купетата всъщност не са новост. Познати са поне от десетилетие,  но главно във високите и скъпи сегменти – това са машини като BMW X6, Mercedes GLC Coupe и GLE Coupe, Audi Q5 Sportback - все разточителни, бързи и авторитетни, отличаващи се най-вече с полегатата линия на задния капак. Това решение стои много добре на масивните каросерии. Дори консерваторите от Volvo направиха подобен силует в електричката си C40 Recharge. Напоследък има и по-евтини кросоувър-купета, като Renault Arkana, но никой не се бе опитал да направи нещо подобно с градските коли (с дължина до 4,30 м.). VW се осмели пръв и засега остава единствен. Между другото, самата идея за подобна каросерия е разработена успешно в Бразилия и от там е прхвърлена в Европа, като моделът се сглобява в Испания. От пазарна гледна точка Taigo (4,27 м.) е нишов модел и не е известно доколко е печеливш за фирмата, но за пътния пейзаж определено е полезен.

Първо – защото е различен и второ – защото привлича погледа. Taigo стои по-впечатляващо от баналните градски машини, примерно от VW Polo, чиято платформа използва, като се отличава положително и от ръбестите кросоувъри. Той е по-висок от родственика си Polo, има очевидно по-голям пътен просвет, освен това по калниците има пластмасови протектори, които добавят офроуд тръпка, а стои и някак по-стабилно върху 16- или 17-цолови гуми. Отличава се и от типичните градски кросоувъри, примерно от VW T-Cross, с когото споделя техниката си. Силуетът му е по-нисък и обтекаем, а задната част на покрива се спуска плавно и му придава не просто аеродинамичен профил, но и стремителност. Разбира се, подобна ярка индивидуалност на модела може да предизвика разнопосочни мнения, но по-важното е, че разбива баналността на добре познатните масови силуети - както на градските коли, така и на малките кросоувъри. Макар че Taigo e пораснал в сравнение с T-Cross, той запазва предимствата на компактните габарити и с лекота се справя с движението и паркирането из градските улици, а по-големите гуми дават и стабилност на пътното поведение. Използва платформата MQB-A0 и това го лишава от задвижване 4х4, но пък му дава добро поведение при компактни габарити.

Отвън впечатлява дизайнът, а интериорът пък привлича с простор - достатъчен за 4-има, че даже и за петима пътници с доста чанти (багажникът има солидния обем от 440 литра). Растоянието между двете седалки е такова, че онези отзад не се чувстват притеснени в краката, а снижаващата се линия на покрива не ги притиска. Повече от това в дължина от 4,27 метра надали може да се постигне. Що се отнася до естетическото оформяне на интериора, то нявява мисълта за нещо стабилно и познато. Всъщност в него се използват стандартният волан и контролно табло за VW Polo. Изглеждат не просто привично, но са и удобни за работа, всичко е подръка, уредите са с ясна и четивна графика. И нещо съществено - без естетически залитания и излишества, което по традиция е част от добрия стил на VW.

Тестовата машина бе в средата на гамата на Taigo – с 3-цилиндров еднолитров мотор 1.0 TSI с мощност 110 к.с, съчетан със 7-степенна автоматична скоростна кутия DSG7 с двоен съединител. Предлага се и версия на същия мотор с мощност 95 к.с. и механични скорости, а връх в гамата е 1,5-литров бензинов двигател със 150 к.с. Средният двигател е напълно достатъчен за компактния модел, като му придава приятна динамика, ускорява с лекота (0-100 за 10,4 сек., максимална скорост 191 км/ч) и е сравнително икономичен. При пътешествието от 500 км, което премина през най-разнообразни пътни условия – магистрала, бърз път и извити, обрасли в трева и тук-там разбити междуселски участъци, разходът на гориво в края на прехода бе 6,7 л/100 км.

В началото, при градското шофиране за кратко се изкачи и над 8 л/100 км, а при управление със скорост около 90 км/ч бе под 6 л/100 км, като падаше и под 5. Става дума за нормално шофиране, без обсебеност по икономичността, но и без припряно бързане.

Приятно усещане остави и автоматикът с двоен съединител. При спокойно шофиране понякога оставя впечатление за мудност при превключванията, но ако наистина бързате и искате по-директен контрол над работата на трансмисията, може да се използват малките, удобно разположени перца на волана и в този случай машината става вълнуващо пъргава и може да се каже, че радва шофьорското сърце. По завоите приятно чувство оставя и скоростната стабилност, постигната при сравнително ограничени габарити. Принос за нея вероятно имаха и сравнително големите гуми. И освен че се представи достойно като купе по асфалта и завоите, тестовото Taigo демонстрира и офроуд възможности.

Между другото, чисто визуално купе-кросоувърът излъчва доза суровост – както от повишения пътен просвет, така и заради пластмасовата защита отдолу и двете релси на покрива. Разбира се, офроуд възможностите са сравнително ограничени, но само ако се сравняват с по-големите и пълноценни SUV с 4х4. Taigo e изграден върху платформата на Polo, която не позволява монтирането на задвижване 4х4, но и само с предно предаване може да се впусне смело из цивилизованите части на природата. Така че от задвижване 4х4 всъщност няма и кой знае каква реална нужда. Вярно, през зимата ще е полезно в дните с интензивни снеговалежи, но извън тях то би било по-скоро излишен разход - както на на пари при покупката и ремонтите, така и на гориво.

Списъкът с оборудването е дълъг и може да ви излезе доста скъп, ако се увлечете в добавянето на „екстри“. Всъщност и базовото ниво е достатъчн одобер оборудвано, но това е област, в която всеки сам решава от какво има нужда и дали си струва наистина. Все пак тези списъци са пълни маркетингови клопки, така че  може би един съвет за умеруност ще бъде подходящ. Просто защото се предлагат много неща, които изглеждат примамливо, а ако се замисилите сериозно - от тях надали ще имате реална нужда. Тестовата кола примерно, намаше навигация, всъщност има, но трябва да се плати. Сложих телефона пред мен и с неговата навигация се оправих в единствения случай, когато имах нужда от упътване. А цените на модле са сравнително достъпни, той е по-евтин от T-Roc, и от ред сходни кросоувъри, а като градски купе-кросоувър няма реални конкуренти. Така че общото впечатление от Taigo е отлично. Върху добрата плетформа ис добрата техника на VW е създадена едан приятна за управлени, удобна за семейно ползване, при това донъкед униваресална машина, защото съчетава кампактин габарити с добро пътно поведение и икономично гълтане на километрите.

И накрая за името, което също съдържа интрига. Принципът на VW всъщност е прост – кросоувърите и SUV в гамата започват с „T“ и това е правила, което ясно си личи в редицата T-Cross, T-Roc, Tiguan, Tiguan Allspace, Touareg.... Самата дума Taigo обаче не е просто съчетание на звукове. Има я в японския език, изписва се по следния начин 泰梧 и означава предимно добри качества като спокойствие, надеждност, миролюбие и др. не е ясно дали маркетолозите са има предивди точно тези значения на далекоизточния език или просто са си я измислили заради първата буква.

Мeжду другото, в Индия се продава кросоувър с подобно име Taigun, но тъй като той е насочен само към огромния индийски пазар, няма опасност някъде да се сбърка с Taigo. А в Латинска Америка пък се продава предшественика VW Nivus. Той е купе-кросоувър със сходни размери, но с различна техника. Двигателят е отново трицилиндорв, но може да работи и с алкохолно гориво, а автоматикът е с 6 предавки.

 

VW Taigo1.0  TSI OPF DSG
Двигател	Бензин, 3-цил, 999 куб.см
Трансмисия	7-ст. автоматик
Мощност	110 к.с
Въртящ момент	200 Нм
Ускорение 0-100	10.4 сек
Максимална скорост	191 км/ч
Разход на гориво	6,5 л/100 км,
Тегло	1260 кг,
Размери в м.	4271/1757/1518
Цена	От 47 350  лв.