Третото поколение на Peugeot Partner получава името Rifter и това е многозначително. На пръв поглед – име като име. Не означава нищо конкретно, но все пак носи някакъв авантюристичен шик. Името не трябва задължително да е реална дума, в случая то е символ,  който показва промяна -  дистанцира пътническата версия от товаро-пътническата. Това ще рече и търсене на различна клиентела, а до нея се стига чрез сериозни промени в самия модел.  

Конструктивно, разбира се, Rifter е братовчед на Partner, Berlingo, а вече и на Opel Combo.  Те ползват една платформа, имат сходна каросерия, еднакви двигатели и трансмисии. Черпят компоненти от обща банка. От чисто потребителска гледна точка обаче, Rifter тръгва по различен пазарен път и в това няма нищо странно. Под натиска на кросоувърите минивановете отпаднаха от гамата, а от тях все пак има нужда. Вместо да се прави отделен модел, защо празнината да не бъде запълнена  с една по-луксозна версия на „баничарките“. И без това днес колите се различават не толкова с компонентите и ламарините си, колкото с дизайна, оборудването, стила.... И с цените, разбира се.  

И не се мръщете високомерно при споменаването за „баничарка“. Не е прилично, защото става дума за една от най-важните коли в новата български история. Ако някой още помни, в края на миналия век в България бе в стопански колапс. Сега се определя като  криза, а тогава изглеждаше направо като пропадане в бездънна пропаст. После валутата се стабилизира, икономиката живна. В този момент „баничарките“ станаха пазарният хит в страната, а най-отпред беше двойката Partner-Berlingo. Продаваха ги на сравнително изгоден лизинг, стъпил върху здравите им ресори и движен от непретенциозните, но икономични мотори, дребният и среден бизнес тръгна да се катери по възходящата линия на графиките. После дойдоха и други, конкуренцията се усили, те станаха един от моторизираните феномени на българския преход.

Сега пък има нов етап. Ако не в българския преход,  то в сегмента на универсалните фургончета. И може би точно Rifter го отразява най-значително с новото си име.  Защото утилитарните модели, които като допълнение имаха пътнически версии, днес вече трябва да запълват и празнината, оставена от минивановете, които пък изчезнаха под натиска на SUV-тата. И върховите им версии стават все по-луксозни, по-елегантни, бързи, комфортни, наситени с авангардни технологии. Такъв е Rifter, който вече не е „баничарка“, а нещо по-изискано - примерно „кроасанка“. Тава е казано на шега, разбира се, но то отразява и нарасналата разлика между товарните и пътнически версии в тези, все така важни и популярни машини за България и нейните лутания по пътя на прогреса.   

   

Така че Rifter заслужава по-внимателен поглед, както и по-сериозен тест. И той наистина привлича погледа – най-вече с по-изисканото излъчване, което е умело наложено върху иначе познатия профил на сравнително високата му каросерия. То се постига по майсторски начин с ред акценти – пластмасови предпазители на праговете и калниците, придаващи  доза авантюризъм,  черна радиаторна решетка с голяма бляскава емблема, внимателно изпипани оптични блокове, приютили LED и всичко, което прогресът е вкарал при тях. Не може да се подмине и главният автомобилен аксесоар – джантите. В случая те са 17-инчови с ефект „диамант“ и вършат онази работа, която бижуто прави с роклята. Акцентите са поставени в умерения стил на френската масова мода – без да се натрапват, те придават на колата привлекателен шик и някаква ежедневна, непретенциозна елегантност.

Същото се получава и в интериора. Даже в много по-голяма степен, защото освен естетика, тук  има и комфорт, съчетан с авангардни технологии. И Rifter се възползва в пълна степен от най-модерното в банката с компоненти на PSA. Пред шофьора е прословутият i-Cockpit. Воланът е малък и стегнат, а над него се вижда контролното табло, което по този начин стои пред погледа. До него е тъчскрийнът на инфоразвлекателната система с навигация, аудио, бордкомпютър, управление на ред функции.

Под него е климатикът, скоростният лост, а под елегантна щора е и онова местенце, където можете да оставите смартфона да се зарежда индукционно. И не само него -  вътре могат да се поберат много подръчни неща за пътуването. Седалките са удобни, с достатъчна реглажи, обхващат добре тялото и са подходящи и за дълъг път. Оборудван с всички тези атрибути на лимузините, Rifter не е  загубил и основното си товарно качество - просторът. Има огромен багажен обем, който със свалането на седалките стига до 1355 литра. Около пътниците също има много място. Доброто от „баничарката“ се запазва, но към него е добавен повече комфорт и даже лукс. Ето я рецептата на „кроасанката“.

Механиката също издига Rifter над досегашните стандарти. Тестовата кола бе оборудвана с модерния дизел  1,5 Hdi (130 к.с.),  съчетан с 6-степенна механична скоростна кутия. Моторът е връх за моментното състояние на дизеловите технологии. Отговаря на екологичния стандарт Euro 6,2,  като емитира 114 г/км СО2 и харчи средно по 4,5 л/100 км. При теста, който бе в предимно градски условия,  бе отчетен разход малко над 6 л/100 км. Разбира се, в реалността разходът  може и да се различава от официалния (в случая официалното измерване е по цикъла NEDC), но извоюваният екологичен норматив му позволява да влиза навсякъде и във всички градове на Европа. А освен това дизелът ви дава традиционните си преимущества. Огромен въртящ момент 400 Нм, на разположение още от нисък оборотен диапазон, нисък разход на гориво и поддръжка на всеки 15 хил км. Скоростите се сменят лесно и са добре подредени, за да се използва оптимално потенциала на мотора.

Този дизел пасва идеално за Rifter. Тегли го стабилно, не налага чести смени на предавките, може да се справи и със значителни товари.  Когато има нужда от ускорения, се развърта с лекота за уверено изпреварване, тегли стабилно при катерене на склонове и работи икономично при круизване на дълги разстояния.  Rifter не само послушно прави каквото се иска от него, но е способен и да помага на шофьора. Услужливо разпознава пътните знаци и предупреждава ненатрапчиво за ограниченията на скоростта. Намалява, ако доближите опасно автомобил, като е способен и да спре самостоятелно, за да се избегне катастрофа. Поддържа самостоятелно лентата за движение и учтиво придърпва волана, ако сте се разсеяли. А като спрете, не трябва да дърпате ръчка, защото ръчната спирачка е електрическа. Колата следи и за налагането в гумите и ви информира, ако нещо не е наред. Всички тези устройства са привични за горната част на автомобилната йерархия, но днес са на разположение и в Rifter. Едно полезно допълнение към простора, което го издига в йерархията.

Пътното поведение е друга приятна особеност. По-високата каросерия, разбира се, не предполага да го натискате до крайност в завоите, но при нормално каране, „кроасанката“ е комфортна и сравнително бърза. Все пак трябва да се внимава с подаването на газ в завой, но ако прекалите - осезателното недозавиване ще ви накара бързо да дръпнете крака от газта. Макар и да не е офроудър, Rifter се справя добре извън пътищата. Пътният просвет и защитата отдолу го правят по-уверен сред дупки и неравности – а те са изобилни и по асфалта. И докато ги минавате, може да си припявате, като пригласяте на добрата аудиоуредба. Шумовете, които проникват в каросерията, даже и при неравен път, не са достатъчно силни, за да ви попречат и да развалят хармонията.  А цената пък е в хармония с богатото оборудване, добрия двигател и комфорта в кабината. Тестовата версия, с всичките си екстри стигаше до 50 хил. лв.  Да.... положението е като в сладкарница и „кроасанката“ не е като „баничарката“, тя е по-сладка, но излиза и по-солено – неизбежен контраст на вкусове от житейската кухня.