L200 - 10 години пикапова разлика

/ Изпитател

Двигателят е малко по-мощен и много по-екологичен, каросерията е по-красива и комфортна, а цената си е същата

Между мен и Mitsubishi L200 се завърза една лична история почти като в старата песен „ще се срещнем след  10 години“.  През лятото на 2007-а с интерес  тествах  L200, който тогава бе хит в твърде скромните продажби на този тип камиончета у нас. Всъщност за мен, а и за много от колегите, това бе първият тест на пикап.  През въпросната 2007-а България бе влязла в ЕС, пазарът на нови коли скочи рязко, пикапите си бяха маргинални в него, но все пак имаше раздвижване - мобилните оператори и електроразпределителите ги купуваха с дузини,  за да си поддържат мрежата. Очакваше се, че и по-дребните частници, особено фермери, ще се заинтригуват,  та се появи и пикап за журналистически  тест.  Взех  го от Балкан Стар, разходих го из баирите около София и по магистралата, снимах го до едни художествено оформени камъни в полите на Витоша.

 След 10 години направих почти същото - камъните си стояха непроменени, вносителят пак е Балкан Стар, макар и доста различен, даже някои от хората са същите.  И пикапът пак се казва L200. С това приликите свършват, а и те не са толкова интересни.  По-важни са разликите и то най-вече онези в машината.

Видео от теста

Макар да има еднакво име и да си остава пикап, L200 е променен. И това веднага се набива в очи, защото дизайнерите напоследък влагат доста повече старание в малките камиончета.  Погледнат в силует L200 е по-цялостен и балансиран, като товарната част отстъпва от позициите си в полза на по-широката, по-аеродинамична  и  по-удобна кабина. Отпред  голямата радиаторна решетка му придава внушителност и доза агресивност, а чупките във фланговете  добавят и нещо като елегантна стремителност.

 Преди десет години L200 излъчваше повече суровост и прагматизъм, макар че и тогава дизайнерите бяха вложили доста от себе си, за да вкарат естетика в  утилитарното камионче.  Това бе четвъртото поколение на L200, който по света се е продавал и с имена като Triton, Strada, Hunter, както и с емблемите на Dodge и Plimouth  по линия на някакво сътрудничество с Chrysler.  

При сегашното поколение пък Mitsubishi вече е част от един Алианс с Renault и Nissan, но това не засяга актуалния L200, който е разработен през 2015-а. Следващото поколение сигурно ще споделя техника с Nissan Navara, а чрез него и с Renault Alaskan и с Mercedes X-класа. Игрите на глобализацията раждат постоянни интриги на наследствеността. Родословията на колите стават все по-сложни, но в случая със сегашното поколение на L200 нещата ся ясни – той е изцяло продукт на Mitsubishi  Motors, наследник на една достойна традиция, защото фирмата ги прави от 1978-а насам. Те се трудят в най-различни условия по цял свят и се продават  в милионни тиражи.  Така че еволюцията на L200 до голяма степен е показателна и за развитието на този специфичен автомобилен вид.  

И първият поглед към двете последни поколения показва, че  за изминалото десетилетие пикаповата красота (поне при L200) определено е направила  крачка напред, което в крайна смета е добре за пътния пейзаж и у нас. Защото и продажбите на пикапите се увеличават и те се срещат доста по-начесто.  Добре е да са по-красиви, но естетиката при тях все пак е нещо допълнително. В основата си те са функционални и прагматични машини или поне така се мисли за тях.  А ако са такива, най-важното за тях е да могат да си вършат добре транспортната работа.

А може би все пак  не са толкова прагматични. На практика у нас малка част от тях  се използват само по лекотоварното си предназначение, но пък се увеличава спортно-развлекателната им употреба.  Не случайно в автомобилната класификация се появи и термина SUT (Sport Utility Truck), който набляга на пряката им връзка със сегашните SUV.

И тук вече пак се опира до еволюцията на клиентелата.  Надеждите, че пикапите ще станат колата на дребния частник и особено на фермера у нас май не се сбъднаха. Тези от дребните фермери, които реално обрабатват земя, по-скоро нямат възможност да си купуват нови коли, а онези, които са усвоили изкуството на усвояване на евросубсидии, се возят в ролсове и мерцедеси.  Всъщност и подобна генерализация не е съвсем коректна.  Всичко има в България напоследък, включително  пикапи, които се ползват като работни кончета от фермери и други дребни частници. Щом се внасят като втора ръка, значи има и реален интерес към тях.

Към пикапите се насочват и все повече хора, способни да инвестират в  хобита като лов, риболов, парапланеризъм, сърфинг, каякинг, джетове и т.н. А тази клиентела е чувствителна както към дизайна, така и към комфорта в кабината. И новото поколение на L200 им го осигурява в по-голяма степен от предишното.

Двойната кабина на практика е просторна като в голям всъдеход. В нея петима се настаняват удобно, а товарното корито отзад е редуцирано, така че надали може да приеме провече от един европалет. За сметка на това там може да се метне парашут, да се качат два кросови мотоциклета, няколко велосипеда, да се натрупат палатки, провизии и т.н.  

Просторът в кабината е допълнен и от ред „екстри“ като качеставeна аудиоуредба с USB вход, климатик, добра навигация, информативен и бърз бордкомпютър. Седалките са удобни, имат възможонсти за регулиране,  подлакътници, поставки за чаши,   Управлението се подпомага от и от круиз контрол, има възможност и за асистент, който да следи за напускане на лентата за движение, а и за цяла палитра то други асистенти – въпрос на избор на опции. На практика пикапът отвътре е модерна, просторна и комфортна кола.

При движение все пак е различен.  L200 е истински всъдеходен. Това означава сравнително висок пътен просвет и по-твърдо окачване. Пикапова особеност е, че задният мост е с цяла греда, която крепи каросерията с елиптични ресори. Когато е празна, ресорите предават вибрациите към кабината, а ако се качи повече товар ресорите поемат и вибрациите. По магистрала това се чувства като друсане при преминаване през асфалтовите неравности, което е неприятно в по-нагънатите участъци При истински офроуд обаче твърдото окачване е безценно.

Задвижването на L200 също има принос за всъдеходната непоколебимост. Двигателят е съвременен турбодизел с обем 2,5 литра и мощност 154 к.с. (предлага се и версия със 181 к.с.) Предишното поколение имаше 2,5-литров мотор със 136 к.с., който с едно чипче можеше да се повиши мощността си до 167 к.с.

На пръв поглед за 10 години прогрес не е добавено много, но нека все пак да напомним, че в тези 10 години прогресът смени посоката. Мощността отстъпи мястото си на екологията и тя е оставила своя зелен отпечатък. Моторът отговаря на екологичния норматив Еuro 6b като разходът на гориво е 6,9 л/100 км, а емисиите на СО2 са 180 г/км. Никак не е зле за машина с дължина 5,2 метра, тежаща 1,9 тона, способна да товари още тон, да тегли 3 тона и да се катери по баири и камънаци.

За офроуд-способностите спомага, разбира се, и задвижването 4х4. То се включва само при нужда, като има и понижаваща предавка както и блокировка на централния и задния диференциал. Това прави L200 един истниски суров офроудър и обяснява привързаността на любителите на екстремните спортове към пикапа. С него се стига навсякъде. Предишното поколение имаше същите сопособности, и честон казано в областта на задвижването 4х4 нями нищо по-дборо от проверените класически решения. Ако ипрогрес той епо-скоро в асфалтовата бързина и стабилност на машината.

И накрая за цените. Новото поколение предлага повече – като простор, технологии, комфорт, да не говорим за електронните устройства. На пръв поглед би трябвало и да струва по-скъпо, но от друга страна – много неща са поевтиняли.  Преди 10 години примерно круиз-контролът бе считан за луксозна прищявка и качваше доста цената, а днес е достъпен и всеобщ. И от двете страни на уравнението накрая има еднакви цифри. Тогавашната наточена версия беше 55 990 лв, колкото е и сегашната. А нищо чудно сегашните търговци да са по-отстъпчиви в преговорите при сделката, отколкото някогашните. Те също се развиват.

Христо Мишков

Назад



Коментари